КАЛОЯН

Сесия

Място: ЦДГ №1, всички групи

ТЕМА: Запознаване на децата с куклата Калоян.

ИСТОРИЯ: Калоян разказва на децата за своето семейство, за дома си и играчките си, за компютъра и лаптопа, за екскурзиите и за това, колко е важно да бъде изслушван от възрастните. Разказва им и за своите страхове.

 

ВЪПРОСИ КЪМ ДЕЦАТА:

  1. По какво си приличате и по какво се различавате с Калоян?

  2. Къде и с кого живеете?

  3. С какво обичате да си играете?

  4. Какво обичате да правите?

  5. Какво обичате/ не обичате да ядете?

  6. Страх ли ви е от нещо?

8
8

press to zoom
7
7

press to zoom
3
3

press to zoom
8
8

press to zoom
1/8

Сесия

Място: ЦДГ №1, гр.Шумен, група „Звездичка”

Тема: Безопасността на децата на улицата

История: Калоян разказва за едно пътуване до Германия. Било много вълнуващо да пътува със самолет. Светът отгоре изглеждал толкова малък. Слезли с мама и татко на летището и си поръчали такси. От време на време таксито спирало, за да даде път на пешеходци и др.автомобили. Направило му впечатление, че пешеходците се движат по специални ленти, за да преминат от другата страна на улицата.Той не знае защо точно там пресичат и как се казват тези бели райета, приличащи на черга. Таксито тръгвало винаги, когато светне едно зелено око. Забелязал също, че ако окото свети червено – таксито спира. Но имало и още едно жълто око и това съвсем го объркало. Моли децата да му обяснят какви са тези „черги“ по пътя и защо цветните очи ту светват, ту изгасват.  Кому е нужно това?

Въпроси към децата:

1.Знаете ли как се наричат белите ленти на пътя и за какво служат?

2.Как се наричат тези високи стълбове със светещите очи? Какво

е тяхното значение?

3.Има ли друг начин , който да помага на хората  и автомобилите да

се движат безопасно по улиците?

Отговори на децата:

1.Тези ленти пътищата се наричат пешеходни пътеки. Децата трябва

да пресичат уличното платно като се движат само по тях. Ако си

стъпил на пешеходна пътека колите са длъжни да спрат и да ти дадат

възможност да преминеш от другата страна на улицата. Но,

задължително винаги трябва да се оглеждаш в ляво и в дясно. За твоя

безопасност.

2.Високите стълбове се наричат светофари. Значението на всяко око е:

когато светне зелено – можеш да преминеш. Когато светне червено – задължително спираш. Когато светне жълто – спри и се огледай. Трябва да се пресича само на зелено. За твоя безопасност.

3.Понякога на кръстовищата стоят специални хора – регулировчици. Той казва кой кога да се движи или спре. Помага си с ръцете.

         Ситуацията завършва със апликация на светофар.

Учител, провел сесията пред родителите: Янка Петкова

1
1

press to zoom
2
2

press to zoom
3
3

press to zoom
1
1

press to zoom
1/8

Сесия

Място: ЦДГ №1, гр.Шумен, група „Звездичка”

Тема: Хора с различен цвят на кожата

Истори: Калоян много обича да пътува по света с неговите родители. Последната екскурзия била до Африка. Той знаел много интересни факти за този изумителен континент. Научил от интернет за редките животни, птици и растения, които живеят само в Африка. Знаел, че хората са с черен цвят на кожата. Затова не се учудил, когато слязъл на летището и ги видял. Пътували дълго, видели пустинята и камилите. Спрели да нощуват в малко градче. Калоян излязъл на улицата, защото искал да се запознае с местните деца. Видял малка група момчета, които си играели. Отишъл при тях и им казал на английски „Здравейте. Може ли да си играя с вас, моля“. Децата любопитно го погледнали и поклатили отрицателно глави. Казали му: „Ти си бял. Не искаме да играем с теб.“ Дълго се чудил Калоян как да почернее. Измислил нещо много хитро – намазал се с кал, както правят слоновете. Децата го приели. Той им показал неговия нов лаптоп заедно играли на различни игри. Но, както се случва всеки ден в Африка, завалял дъжд. Той измил калта от кожата на Калоян. Децата видели, че това е същото бяло момче, което преди това е искало да играе с тях, но те са му отказали, защото има различен цвят на кожата. Компютърните  игри били толкова интересни, че те вече не желаели да изключват  Калоян от тяхната компания. За тях цвета на кожата вече не бил важен. Те разбрали, че могат да се забавляват заедно.

Въпроси към децата:

1.Как нашата кожа може да почернее?

2.Ако трябва бързо да направите кожата и косата си друг цвят, какво ще

измислите?

3.Какъв цвят на кожата имат хората по света?

4.Можем ли да играем с деца, които имат различен цвят на кожата от нашата?

На какви игри?

Отговори на децата:

1.Можем да отидем на море. Там от слънцето кожата почернява.

2.Може да се намажем с кал. Ще станем кафяви. Ще си сложим перуки. Ще си

сложим шапки, за да не се вижда цвета на косата ни.

3.Бял, черен, кафяв, оранжев, жълт.

4.Можем да играем. На всички хубави игри, които знаем. Цветът на кожата няма

значение. Важна е играта с приятели.

Учител, провел  сесията: Светла Попова

Сесия

Място: ДГ "Звънче", гр.Калинка

Тема:  Не умение да общува с незрящия си приятел

                          Децата са седнали и посрещат Калоян с прегръдки.

-Деца, познавате Калоян вече.Той е дошъл при нас отново./На ухо/

- Каза , че имал голям проблем и иска помощ от вас.Имал приятел, който нищо не вижда.  Знаете ли какво означава това? Затворете си очите с ръце и ще видите каква тъмнина е наоколо.

- Наистина е трудно да се движим като не виждаме. /ухо/

-Калоян не знае как да играе и да общува с него.Как мислите, че общуват деца, които не виждат

с другите хора?

-Могат ли да чуват?-/говорят, пипат с ръце/

- Така е, те могат да говорят, да слушат и чрез пипане да се ориентират в обстановката. /ухо/

- Калоян каза, че ви е донесъл снимка на своя приятел и иска да ви го покаже.

- Той имал бял бастун , но Калоян не знае за какво му служи. Вие можете ли да се досетите

за какво го носи?

-  /да опипва по улицата за препятствия/

- Да, с него той се предпазва и открива за препятствия , които може да го наранят.Така той

се предвижва и не се сблъсква с дървета, пейки и други обекти около нас. Деца, как лекарите

могат да помогнат на тези, които не виждат?

- /правят операции, слагат очила/

- Вярно. Могат да се направят операции на някои незрящи , но  някой път те са неуспешни. Затова има други специалисти, които познават добре  устройството на човешкото око и могат да помогнат, като изобретяват модерни очила. Те все още са експериментални и се подобряват. С тях човека може да разпознава различни препятствия, може да вижда големи букви и да вижда по по-особен начин света около нас, но все пак да се ориентира самостоятелно. За тези очила се  включват и вкусовите рецептори. Сега ще видите специално видео за такива очила.

http://www.vbox7.com/play:a344665f

Деца, видяхте че този млад мъж успява да върви спокойно по улицата с тези очила. Но видяхте ли кой беше още до него?

Това е така, защото тези кучета са обучени за най-добри приятели на незрящите хора. Има такива породи умни кучета, които могат да се възпитат и обучат да помагат на слепите хора. Те ги водят из града, помагат им да си намират ключовете, да пресичат безопасно по улиците, да се качват в автобуси и влакове. Сега ще видите филм, който ще ви покаже как се обучават кучета водачи

https://www.youtube.com/watch?v=4ORRR1ZyQok

Има хора, които доброволно обучават кучета водачи, учат ги да се ориентират в градска среда, да се спират пред препятствия и да предупреждават незрящите хора в опасни бариери. След обучението ги предават на незрящи за да станат приятели и да им помагат

/на ухо/ Деца, Калоян пита как можем да помогнем на незрящо дете? Какво можем да правим за него, за да се почувства добре?

/да го водим за ръка, да му даваме възможност да докосва играчки и предмети/

Да, ние можем да помагаме и да ги улесняваме в игрите.

/на ухо/ Деца, Калоян ви пита, можем ли да играем с дете, което не вижда и на какви игри?

/слушане на музика, приказки, да танцуват, да играят с играчки, да играят на сляпа баба/

Да, деца. Те могат да играят заедно с вас, можете да им разказвате за играчките около вас и да им ги давате, да слушате приказки заедно, музика. А могат ли да танцуват?

Като ги хванем за ръце и да ги водим.

Да, има такива балерини , които танцуват прекрасно , водени от други балерини

и балет майстори. А могат ли незрящите хора да свирят и да пеят?

Да, деца. Има много известни певци и музиканти , които не виждат , но създават

много красива музика, свирят на различни инструменти и радват много хора. Ето

сега ще видите един известен певец, който на 12 години е ослепял, но пее много

красиво. Казва се Андрея Бочели.

https://www.youtube.com/watch?v=NfU99xfo8MY&index=15&list=PLMKD0

спира за малко/ Деца, искате ли освен да гледаме и да потанцуваме на тази

прекрасна музика, но така че някои да са със завързани очи, а други ще ги водят

и ще помагат на другарчетата си?

Деца, вие танцувахте и помагахте на другарчетата си. Да попитам тези, които

бяха със завързани очи трудно ли им беше?

А тези, които помагаха – трудно ли е?

/на ухо/ Деца, Калоян благодари на всички деца, че му помогнахте да разбере

как да помага на своя приятел, как да играе с него и на какви игри. Сега иска да

ви прегърне за довиждане. /тръгва/

Провел сесията: Росица Димитрава

Сесия

Място: ДГ „Звънче“, група „Маргаритка“

Тема: Понякога усещам, че съм доста странен

История: Както знаете, аз съм много любознателен. Интересувам се от научни факти – моите любими книги са енциклопедиите. Все още не мога да чета гладко. Но познавам буквите. Затова мама и татко ме записаха в Детския отдел на библиотеката. Така мога да си вземам интересни книги с кратък текст. Колкото повече време отделям за четене, толкова по-бързо ще се науча да чета гладко. Последния път любезните библиотекарки ми предложиха да прочета една книга с много рисунки и с кратко описание към всяка от тях. Казва се „Аз“. Тя ме накара да се замисля: Кой съм аз? Защо понякога усещам, че съм доста странен?

Аз зная, че съм много умен. Моят мозък е като компютър. Когато прочета нещо аз веднага го запомням и никога не го забравям. Използвам наученото при общуването си с големите.Те ми казват: „Странен си. Държиш се като възрастен!“ Прави ли ме странен това, че винаги имам мнение и съм голям умник? Искате ли да ви да прочета книжката „Аз“. Нека обсъдим заедно дали вие чувствате същите неща, като мен?  

Въпроси към децата:

1.Харесвате ли се?

а/дали другите ви харесват?

2.Знаете ли какво искате?

а/какво ви радва?

б/обичате ли изненадите?

в/а забавленията?

г/а приключенията?

3.Можете ли да се определите като чудесни?

а/а като красиви?

4.Аз съм невероятно смел. А вие?

а/страхувате ли се все пак от нещо?

5.Аз съм щедър. Имам голямо сърце. Затова имам много приятели. А вие?

6.Аз съм голям умник? Знаете ли какво означава това?

7.Аз съм пътувал много по света с моите родители. Зная отделни думи на

8 езика. Знаете ли чужди езици? Какви? Как се казва „Здравей“ на тези езици?

8.Понякога се чувствам ужасно самотен. А вие? Не зная какво да направя, така че да бъда отново щастлив. Когато вие се чувствате самотни какво правите?

 

Отговори на децата:

1.Да – 100%

а/ Да – 98%. Не зная -  2%

2.Да – 100%

а/играчките, игрите в къщи, шоколадово яйце, книга с картинки, свирене на детски музикални инструменти, балони, игрите на таблет

б/да – 100%

в/Да – 100%

г/Да – 100%

3.Да – 100%

а/Да – 100%

4.Да – 100%

а/страхуват се от паяци, крокодили, змии, насекоми, тъмнината, чудовища, страшни приказки

5.Да – 100% са щедри и имат приятели.

6.Това означава да си умен. Децата са умни, защото могат да подреждат пъзели, да отгатват гатанки, да намират дете, което се е скрило, когато играят на „Криеница“, познават флагове на различни държави, могат да смятат.

7.Децата учат английски език. Те познават плодове, зеленчуци, предмети и знаят как да се представят. Знаят как е на турски „Здравей“ – „Мерхаба“, на естонски – „Тере“, на португалски „Ола“, на испански – „Оля“, на гръцки - „Ясас“, на чешки - „Ахой“, на полски – „Джень добри“, на италиански – „Чао“. Те имат приятели от тези държави, защото са ги срещали на онлайн конферентни връзки.

8.Когато са самотни стоят тихо, гледат плахо, плачат, страдат. Едно дете казва, че бяга. Отива при приятеля си и го прегръща. Прегръдката е много важна. Играят заедно след това.

Учител, провел сесията: Анжела Йосифова

Сесия

Място: ДГ„ Звънче“ група „ Маргаритка“

Тема: Хора, които не виждат.

История: Калоян разказва на децата, че има приятел, който нищо не вижда. Той е притеснен, че не знае как да играе и да общува с него. Показва снимка на дете с бял бастун  и черни очила.

Въпроси към децата:

1.Как общуват деца, които не виждат с другите хора?

2. За какво служи белия бастун?

3.Кой още помага на незрящия човек да се придвижва спокойно по улиците?

4.Можем ли да играем игри с деца, които не виждат?

5.Могат ли незрящите да танцуват, да свирят, да пеят?

 

Отговори на децата:

1.Незрящите могат да говорят, да слушат и чрез пипане да се ориентират в обстановката.

2.Белият бастун показва, че този човек е незрящ. И благодарение на него той се

придвижва и се предпазва от препятствия.

3.За помощник на незрящия се обучават специална порода кучета. Наричат ги кучета–водачи.

4.Да, можем да играем с играчки, да танцуваме, да им четем книжки.

5.Да, могат. Има много известни певци и музиканти с изгубено зрение, които ни радват с техните произведения.

Учител, провел сесията: Анжела Йосифова

Сесия

Място: ЦДГ №1 „Звънче“, гр.Шумен, сборна група

Тема: Хората със специални потребности

История: Калоян е много любознателен. Наскоро той и неговото семейство са били в Лисабон. Столицата на Португалия е невероятно красива. Там той видял величествени замъци, цветни, като килими площади и много усмихнати хора. В Португалия празнували победата на футболистите, които преди броени дни завоювали Европейската купа по футбол. Пътували до Синтра. Разходили се по улиците. Там Калоян чул странен звук – сякаш говорел робот. Той се обърнал по посока на гласа и видял човек, който говори, като доближава да гърлото си някакъв предмет. Калоян попитал родителите си какво е това? Те му обяснили, че уредът се нарича електроларинкс. Използва се от хора, които са загубили гласа си. Те трябва да поставят електроларинкса до гърлото си, за да се чуват техните думи. Вие виждали ли сте този уред? Калоян им предлага да видят кратък клип, който е подготвил за тях.

Въпроси към децата:

1.Виждали ли сте хора, които използват електроларинкс?

Плаши ли ви техния метален глас?

2.Чували ли сте за хора, които имат нужда от специални

помощни средства, за да общуват с другите? Виждали ли

сте такива хора?

Калоян показва няколко снимки с инхалатор, медицинска

проходилка, патерици, канадки, слухов апарат, инвалидна количка,

медицински ботуш, очила.

Калоян отново е подготвил кратки клипове за хора, които използват

непознатите за децата помощни средства.

3.Можем ли да играем с дете, което използва инхалатор, проходилка,

патерици, канадки, инвалидна количка, медицински ботуш?

4. На какви игри?

Отговори на децата:

1.Децата не са виждали хора, които използват електроларинкс. Но си спомнят за филма „Междузвездни войни“ и Дарт Вейдър. Неговият глас прилича на гласа на човека от клипа. Или, както вече е споменал Калоян, гласът прилича на робот. Те биха се изплашили, ако внезапно чуят подобен глас.

2.На предишни сесии с Калоян и Далия /от Тервел/ децата си спомнят, че са гледали клипове с деца, които не могат да чуват и използват слухов апарат. Другият кратък филм е бил за деца, които не могат да виждат. Те не са използвали очила, защото тяхното зрение е безвъзвратно загубено.

3.Няма значение дали детето използва специално помощно средство. Могат да бъдат приятели с всеки, който е усмихнат и който иска да играе с тях.

4.С дете, което не може да ходи могат да играят като седят на столчетата, да редят пъзели, да си разказват истории, да отгатват гатанки, да рисуват, да пеят, да гледат филми. С дете, което използва инхалатор могат да играят на всичко, за което се сетят. Няма проблем заедно да бъдат артисти в театрална пиеса. Могат да танцуват заедно – но не много бързо.

Учител, провел сесията: Светла Попова

Сесия

Място: ДГ "Звънче", гр.Калинка

Тема: Не харесвам да ям месо

История: Калоян често сядал да яде без апетит и без да е гладен. Баба му постоянно му приготвяла вкусни сладки и мекички. Но майка му нямала време и най-лесното за нея било да взема готова храна от някое заведение. Това било обикновено сухо месо със зеленчуци. На Калоян не му харесвало месото и предпочитал да яде само хляб. Той така се противопоставял на майка си, че започвал да плаче и да се мъчи да повръща храната, която го карали да яде. Мислел, че е от месото, което не му било вкусно. По-късно започвало да му се повдига още щом видел месо. Така започвал пак да вика и да плаче , че не е гладен. Съгласен бил да си ляга без да е ял, само да не вижда месо.

Въпроси:

1.С какви храни се хранят хората?

2.Какво трябва да яде едно дете, за да е здраво?

3.Кои храни трябва да ядем повече?

4.От кои храни не трябва да се яде по много?

5.Защо трябва да ядем по-малко сладко и бонбони?

6.Защо трябва да се яде месо?

7.Правилно ли постъпва Калоян като отказва да се храни?

8.Какво може да направи майката на Калоян, за да го научи да хапва месо?

Отговори:

1.Хората ядат плодове, зеленчуци, мляко, кашкавал, месо, бонбони и други неща.

2.За да е здраво едно дете то трябва да яде от всичко, което казахме. Трябва да се яде и

риба. Трябва да е различно. Трябва да е топла храната.

3.Най-много трябва да ядем зеленчуци и плодове, защото те са с много витамини. Трябва да ядем и мляко, сирене и кашкавал, за да са здрави нашите зъби.

4.Трябва да се яде по-малко бонбони и торти, пасти и шоколади. Да не пием газирани напитки.

5.Не трябва да се тъпчем с бонбони, защото те са вредни за зъбите. Понякога ни заболява корема, когато прекалим със сладкото.

6.Месото е полезно, защото от него ставаме силни. Месото помага да не се разболяваме лесно.

7.Калоян не постъпва правилно, като отказва въобще да се храни. Така тай ще отслабне и ще се разболее. Всяко дете трябва да се храни с разнообразни храни по няколко пъти на ден.

8.Майка му трябва да се опита да му обясни, защо е нужно да се хапва месо. Да му наготви прясна храна. Да го помоли да опита само едно парченце, а после още едно. Да му даде различно месо - от пиле или риба, за да си избере това, което му харесва.

Провел сесията: Росица Димитроова

Сесия

Място: ДГ "Звънче", гр.Калинка

Тема: Не ми дава да играя с тях

История: Две деца играят заедно. Построили са си къща и трето дете иска да се включи при тях, защото му е интересна играта им. Но едното играещо дете се възпротивило, защото само когато са двама е по-интересно. Тогава отхвърленото дете се разплаква. То е отхвърлено без причина.

Въпроси:

1.Приятно ли е да се играе в ДГ?

2.На вас как ви е приятно да играете - сами или с други деца?

3.Дали правилно е постъпило играещото дете, като е отхвърлило новия играч?

4.Как да постъпи разплаканото дете?

5.Как да продължи играта?

Отговори:

1.Много е приятно и интересно, когато си играем в ДГ.

2.Хубаво е да си играем с приятелите си.

3.Не, защото всеки иска да играе. Детето, което не играе не е грубо. То просто е искало

да си поиграе с тях. Не трябва веднага да отхвърляме детето, защото го нараняваме.

Ако детето е добро, то трябва другите двама да го включат в играта.

4.Детето, което се е разплакало не трябва да се отказва, а да помоли още веднъж. Или да си намери друга игра. Може да се обърне към госпожата и да поиска помощ.

5.Трябва някой да му помогне да си намери игра и приятел. Може някое друго дете да го съжали и да му даде неговата играчка. Детето, което го е отхвърлило трябва да го съжали и да го приеме в играта.

Провел сесията: Росица Димитрова

Сесия

Място: ДГ "Звънче", гр.Калинка

Тема: Много се ядосвам и чупя всичко

История: Калоян все по-често играе на електронни игри. Все по.често става припрян, сприхав и избухлив. Не може да се сдържа пред другите, не може да изчаква. Започва да крещи и да хвърля предмети около себе си. Започват да го наказват и да му се карат. Но тава не му помага. Чуди се защо става така? Последния път трябвало да боядисват яйцата с майка си, но не му харесали и започнал да ги хвърля и чупи. После съжалил, но било късно. Как да се промени?

Въпроси:

1.Имате ли подобни преживявания?

2.Защо се напрягате така?

3.Дали на околните им е приятно вашето поведение?

4.От какво се напрягате и изнервяте?

5.Какво трябва да направи Калоян, за да се промени?

Отговори:

1.Да, на нас не се е случвало понякога да викаме и да се караме. Понякога

хвърлям и късам играчки. Даже си чупя нарочно играчките.

2.Понякога се ядосвам, защото искам да гледам телевизия, но не ми дават.

Виждам, че и баща ми крещи и удря. Искам всичко да става бързо, а не мога като другите.

3.Сигурно не им е приятно. И на мен понякога не ми е приятно.

4.Понякога искам да съм първи, затова се ядосвам. Не успявам да победя в играта на компютъра и започвам да викам. Не искам да си прибирам играчките и затова ги чупя направо. После съжалявам, но...

5.Трябва да знае, че така не е правилно за околните. Сигурно няма да му купят нови играчки. Калоян не трябва да играе толкова често на компютъра си и да се ядосва. Трябва да е по-внимателен и нежен към всички, да се старае и да помага.

Провел сесията: Росица Димитрова